Мише, пиша ти тук, защото виждам, че не отваряш чата.
Знам, че мина много време, но не съм спирал да мисля за теб.
Щом толкова дълго стоиш в сърцето ми, значи то просто не може да те забрави и все още те търси.
И не мога да го спра.
Единственото, което мога да направя, е да опитам всичко, за да бъда отново близо до теб.
С усмивката ти утрото се ражда,
дарява нов живот в пепелта,
на сърцето огъня подклажда,
завръща се в душата радостта.
Очите ти вселената побират,
безброй звезди блестят в тях,
само с поглед те изтръгват
от най-дълбокия и тъмен мрак.
Косите ти са северно сияние ,
обагрило безкраен небосвод !
Това си ти , божествено създание !
На теб Мишенце бих посветил един живот !